За ученическите обмени

Apr. 20, 2016

Един от множеството отговори на въпроса защо е добър избор да учиш в  „Ромен Ролан”, е и „заради проектите, по които се работи в училището”. За последните години  гимназията печели финансиране за два проекта по програмата на ЕК Еразъм+ К2, реализирани съвместно с училища от Холандия, Швеция, Испания, Португалия и Италия.  Проектната дейност все повече се утвърждава като значим критерий при определяне рейтинга на учебните заведения. Създаването на интернационални контакти между   училищата е неотменен аспект от политиката на съвременното европейско образование.

My way, your way…”  е двугодишен проект  по програма Еразъм+ К2 с партньори от Швеция,  Испания, Италия. От нашето училище участват 30  ученици от английски, немски и френски паралелки. Основен координатор на проекта за българското участие е Таня Маджарова, вторият координатор съм аз. В това мое качество ми се иска да споделя мисли за  посещението ни във Вик, Испания, за периода 10  - 18 април т.г.

Това беше  поредната среща с партньорите -  втора,  след домакинството на България.  „Културните детективи” трябваше да продължат наблюдението и изследването на критични ситуации, породени от културни различия. Те вече публикуваха първите материали на ученическия блог тук: http://erasmusmyway.blogspot.bg/ Програмата за петдневния престой включваше поредица от активности, които могат да се обобщят като опит за намирането на мостове към другите. Глобалната цел е да се учим да разбираме различния от нас, да поставим под въпрос „правото” на нашите норми, стереотипи и ценности да бъдат единствените, чрез които се обясняват и оценяват критичните инциденти. Питането за мотивите на „чужденеца”, разбирането за множествеността на гледните точки, желанието да чуеш други гласове -  – това са условията за намиране на общ език, без който живеенето в глобализиращия се свят сякаш става все по-невъзможно.

Конкретната информация за поредицата от събития във времето на престоя ни във Вик би могла да бъде тема на друг текст. С няколко думи – добре обмислена, фокусирана в съответствие с глобалната цел на проекта програма. Успешно реализирана. Не само заради организацията и доброто управление на събитието, но и заради атмосферата на приятелство и подкрепа, която според мен беше впечатляваща.

Преживяното в Испания беше сериозна провокация за мен, повод за размисъл в различни посоки. Въпросът обаче, който най-упорито се задържа в съзнанието ми, е: „Кои са най-значимите причини за участие на учениците в международни проекти?”. Моят отговор:

-          Образование и извън класната стая. Образоваш се чрез среща с другостта.

-          Атрактивни, модерни, различни методики.

-          Приоритетна насоченост към формиране на умения.

-          Специфичното за уменията е тяхната трансферност и фундаменталност.

-          Възможност за среща с различия, обосновани чрез националните култури.

-          Търсиш и осмисляш  език за успешна комуникация с различния от теб

-          Учиш се да разбираш, преди да квалифицираш и оценяваш.

-          Учиш се да търсиш своя „принос” в случването на критичния инцидент.

-          Провокиране на желание за принос и в разрешаването на проблема.

-          Създаваш нови приятелства – на живо, без посредничеството на социалните мрежи (които и събират хората, но и крият в себе си  отчуждаващ потенциал)

Отношението на учителите към участие в подобни проектине мога да коментирам, но ми се струва, че сред нагласите има две  съществени и противоречиви: възможност за пътуване, едната / тежък ангажимент, другата. Ден след връщането ни от Испания няма да отрека основанията нито за първата, нито за втората. (Особено след като две от седемте  вечери изкарахме до 23.30 в болницата – заради травма на дете, и в полицията – заради загубен документ). Проектната дейност има обаче и друга особеност, която според мен влияе най-силно на решението за участие. И това е предизвикателството. Изключително освежаващо. Излизаш от стереотипи. По-широко е полето, върху което разпростираш образователни цели. Реализираш своя идея – от началото до края – и мислиш резултатите като следствие само на собственото си можене, без намесата на институциите. Ситуациите в процеса на реализация на проекта са по друг начин динамични, изискват се пластика и бързи решения… Сред предизвикателствата е и надмогването на неувереността, на притесненията. В конкретния случай моят страх беше от английския език. Съзнанието, че въпреки недоброто владеене на чуждия език имаш място в работната програма на проекта, не помага много. Мисълта, че не участваш пълноценно в комуникацията, че губиш ориентация, че може да се изложиш ( „и то пред учениците!”), че сменяш ролята си с тях… да, не е основание за позитивно преживяване. Когато обаче успееш да надмогнеш проблема, удовлетворението е голямо. Коя е формулата, моята? – да мислиш приоритетно за диалога, в който си, не за себе си. И да си разрешиш да си човекJ

През месец май се очаква обявяването на резултатите за новите проекти, които ще бъдат финансирани по програмата на ЕК Еразъм+ К2. Нашето училище отново е в списъка на кандидатстващите. Дано да са добри новините. Убедена съм в ползата и за ученици, и за учители, и за училището ни.

В Испания, в първите дни от посещението ни, една служителка в училището ме попита Стара Загора далече ли е от столицата ни, Букурещ…

 Каквото и да се говори за младите хора днес, колкото и негативни характеристики да им се приписват (много от тях следствия на грешките на възрастните), мисля си, че все пак пътуването им по света прави България разпознаваема и пише  позитивен разказ за нея. Позитивира и техните нагласи.

Ирена Личева,

преподавател по български език и литература и координатор на проекта